 |
 Една (типична) провинциална история
В Русе затваря предпоследното кино. Чудо голямо!, биха възкликнали някой за които киното не е само на екрана, а може да бъде навсякъде - от екрана на лаптопа до монитора на РС, или от пиратското копие, гледано на "домашно кино"-система. Други пък, отдавна забравили входа на салона, ще отминат с безразличие темата, като че ли това не е част от изкуствата, които те по принцип много почитат и обичат да натрапват на другите с разкази за посетени спектакли. Е, да, ама киното не е нито опера, нито театър, нито концерт, то си е забито на 7 позиция и толкоз. Така го възприемаха и в далечната 1990 година в първите години на демокрацията. Мнозина от вас са твърде малки, за да помнят тези събития, но тогава беше така - първото и единствено изкуство, което бе отбито от системата бе киното. Хвърлено във водите на зараждащата се пазарна икономика, където впрочем му е мястото, но абсолютно неподготвено за битките, които му предстояха. И най-вече с ръководители, които принципала - културното министерство - можеше да сменя когато си иска. Тези, които се задържаха до края, може да се кажа, че се облажиха от достатъчно апетитните хапки, които трябваше да приватизират. Най-голямата лудост обаче настъпи в годините на Командира и неговата културна министърка д-р Емма Москова. Нито един от предходните министри не се беше осмелил да приватизира и парченце от иначе достатъчно развитата преди 1989 година киномрежа. Единствените, които го правеха, позовавайки се на реституционни претенции, бяха кметовете, областните управители и съдиите, които бяха достатъчно добре подплатени от претендиращите за имотите в централните части на градовете, че си затваряха очите за редица несходства в одържавеното и реституираното. Но да се върнем към "златното време" - и така в лето 1997 се реши, че кината трябва да бъдат приватизирани, с изключени на София филм и Пловдив филм, и дружествата минаха на подчинение на икономическото министерство, чиито шеф тогава беше г-н "10 процента" - Александър Божков. 28 търговски дружества в страната бяха извадени на тезгяха, като части от тях бяха обособявани като отделни имоти, а другите се продаваха "ън блок". Парадоксалното в цялата история беше, че в договорите, които се сключваха се искаше запазване на дейността за... 2 години. Невероятно, нали. Още тогава пророците от отдел "Лека промишленост" (в него са и шивачките и тъкачките) са предвидили, че в България и по-точно в забутаната провинция кино ще има за 2 години напред. Но де да беше и така, ама не е. Една софийска фирма, собственик на мултиплекс, си напазарува на едро една камара от киносалони. 90 процента от тях си стоят заключени и към момента, въпреки ангажимента във всеки един от договорите за запазване на дейността. Другите 10 процента са препродадени, естествено с печалба, както повеляват условията на пазарната икономика. Именно тя влезе в употреба след продажбата на бившите държавни "Кинефикации". Голяма част от тях бяха купени от РМД-та. Мисля, че даже ще е много подходяща и думата "бяха натикани в ръцете на РМД-та". Знаете ли, колко струват примерно около 10-тина киносалона в провинциална област - невероятно, но факт - около 200 000 долара. За тези пари сега не можеш да си купиш и средно голям магазин в същият район, където се намират киносалоните. Но когато водата е мътна..., нали знаете как продължава приказката нататък. И така в едни прекрасни утрини на далечната 1998, 1999, 2000 година шепа хора се събудиха собственици на сграден фонд, който тепърва щеше да им носи девиденти. След разправата с членовете на РМД-ата, щото такива по-късно не им бяха нужни, се пристъпи към същината. Най-умните цепеха и отдаваха под наем фоайета, салони, продаваха части от тях, но гледаха да концентрират събирането на наеми, отколкото еднократните продажби. Други пристъпиха към "директния маркетинг" - всичко се продава, за да се заличат следите. Има и друго - във "времето на праватизацията" никой не следеше има ли изпълнение на приватизационните договори или не. Просто това си беше в реда на нещата. Единственият път, когато това направи впечатление - това беше приватизацията на софийските кина, но и там май ще се стигне само до глоба, но не и да нещо по-съществено. И така равносметката дотук. В Северна България останаха по 1 работещ салон в Силистра, Добрич, Шумен (с почивка през лятото), Русе, Севлиево, В. Търново, Плевен, Враца, Монтана, Търговище, Видин. Три салона работят в Габрово, 6 са залите, където се прожектира кино във Варна, две са в Бургас, по един салона в Южна България работи в Сливен, Ямбол, Димитровград, Стара Загора, Асеновград, Кърджали, Карлово, Казанлък, Благоевград, Пазарджик, 12 салона работят в Пловдив. Засега поне картинката е такава в провинциалния пейзаж...
[ Статията е отпечатана на 31 август 2006 ]
|
Кино
![Първи Дубъл [10 март 2010]](images/nadpis.gif)